20.12.2018 г., 13:39

Знамение - 2

909 0 0

Колко милостив си, Господи, към мене!

Даряваш ме щедро с препълнени шепи.

С обич странна – нищичко не очакваща, 

неизискваща, с такава обич ме възкреси.

 

Дари ме със сърце друго неподправено.

С  лице открито – мито с бистра съвест.

От душа ти благодаря, Господи, сбъдна

дълго бленуваната моя среща с Тебе.     

 

Низ болки е надвил, мъдър е и знае, 

че и над стрехи с обич пушат комини.

Случва се сърцата и зад четири стени  

ту като звезди, ту като слънца да греят.

 

Не раздра той с Его синьото на купола.

Не се помами с ласо да лови безкрая.

Душата моя не я заключи в клетка и

затова я има днес утехата ми топла.

 

Пожали дланите ми – те не  пресъхнаха.

Очите ми пожали – ручеи в тях бликнаха.  

Знае – днес от него пак нищо не очаквам.

Само имащият глад засища, утолява жажда.  

 

Самадхи

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...