Знамение - 2
Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено.
С лице открито – мито с бистра съвест.
От душа ти благодаря, Господи, сбъдна
дълго бленуваната моя среща с Тебе.
Низ болки е надвил, мъдър е и знае,
че и над стрехи с обич пушат комини.
Случва се сърцата и зад четири стени
ту като звезди, ту като слънца да греят.
Не раздра той с Его синьото на купола.
Не се помами с ласо да лови безкрая.
Душата моя не я заключи в клетка и
затова я има днес утехата ми топла.
Пожали дланите ми – те не пресъхнаха.
Очите ми пожали – ручеи в тях бликнаха.
Знае – днес от него пак нищо не очаквам.
Само имащият глад засища, утолява жажда.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени