Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено.
С лице открито – мито с бистра съвест.
От душа ти благодаря, Господи, сбъдна
дълго бленуваната моя среща с Тебе.
Низ болки е надвил, мъдър е и знае,
че и над стрехи с обич пушат комини.
Случва се сърцата и зад четири стени
ту като звезди, ту като слънца да греят.
Не раздра той с Его синьото на купола.
Не се помами с ласо да лови безкрая.
Душата моя не я заключи в клетка и
затова я има днес утехата ми топла.
Пожали дланите ми – те не пресъхнаха.
Очите ми пожали – ручеи в тях бликнаха.
Знае – днес от него пак нищо не очаквам.
Само имащият глад засища, утолява жажда.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.