Dec 20, 2018, 1:39 PM

Знамение - 2

  Poetry » Other
910 0 0

Колко милостив си, Господи, към мене!

Даряваш ме щедро с препълнени шепи.

С обич странна – нищичко не очакваща, 

неизискваща, с такава обич ме възкреси.

 

Дари ме със сърце друго неподправено.

С  лице открито – мито с бистра съвест.

От душа ти благодаря, Господи, сбъдна

дълго бленуваната моя среща с Тебе.     

 

Низ болки е надвил, мъдър е и знае, 

че и над стрехи с обич пушат комини.

Случва се сърцата и зад четири стени  

ту като звезди, ту като слънца да греят.

 

Не раздра той с Его синьото на купола.

Не се помами с ласо да лови безкрая.

Душата моя не я заключи в клетка и

затова я има днес утехата ми топла.

 

Пожали дланите ми – те не  пресъхнаха.

Очите ми пожали – ручеи в тях бликнаха.  

Знае – днес от него пак нищо не очаквам.

Само имащият глад засища, утолява жажда.  

 

Самадхи

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлсер Мазлум All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...