Колко милостив си, Господи, към мене!
Даряваш ме щедро с препълнени шепи.
С обич странна – нищичко не очакваща,
неизискваща, с такава обич ме възкреси.
Дари ме със сърце друго неподправено.
С лице открито – мито с бистра съвест.
От душа ти благодаря, Господи, сбъдна
дълго бленуваната моя среща с Тебе.
Низ болки е надвил, мъдър е и знае,
че и над стрехи с обич пушат комини.
Случва се сърцата и зад четири стени
ту като звезди, ту като слънца да греят. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up