Зона за рамо
Много не искам - няколко думи,
светлият здрач в октомврийска гора,
дивия дъх на окапала шума,
напръстник време (тук и сега),
няколко байта в нечия памет,
място отляво (под мъжки ревер),
мисъл за мене, предложено рамо,
жълъд да тупне от есенен цер.
Много не трябва - вече е есен
(зная си мястото, знае ме то),
с птица в сърцето, с в джоба ми кестен,
с мъх кадифен по кора на дърво.
Шепи на мъж да си свра тишината,
някой, с когото да помълчим,
моя последна пътека в гората
трябва ми - да я наричам "любим".
Малко ми стига - думи без цифри,
зона за рамо къде да подпра,
есенен цер покрит с йероглифи,
място отляво - да ги чета.
Радост Даскалова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Даскалова Все права защищены
