25 oct 2008, 9:39  

Зона за рамо

  Poesía
848 0 17

 

Много не искам - няколко думи,
светлият здрач в октомврийска гора,
дивия дъх на окапала шума,
напръстник време (тук и сега),
няколко байта в нечия памет,
място отляво (под мъжки ревер),
мисъл за мене, предложено рамо,
жълъд да тупне от есенен цер.

Много не трябва - вече е есен
(зная си мястото, знае ме то),
с птица в сърцето, с в джоба ми кестен,
с мъх кадифен по кора на дърво.
Шепи на мъж да си свра тишината,
някой, с когото да помълчим,
моя последна пътека в гората
трябва ми - да я наричам "любим".

Малко ми стига - думи без цифри,
зона за рамо къде да подпра,
есенен цер покрит с йероглифи,
място отляво - да ги чета.


Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...