Oct 25, 2008, 9:39 AM  

Зона за рамо

  Poetry
847 0 17

 

Много не искам - няколко думи,
светлият здрач в октомврийска гора,
дивия дъх на окапала шума,
напръстник време (тук и сега),
няколко байта в нечия памет,
място отляво (под мъжки ревер),
мисъл за мене, предложено рамо,
жълъд да тупне от есенен цер.

Много не трябва - вече е есен
(зная си мястото, знае ме то),
с птица в сърцето, с в джоба ми кестен,
с мъх кадифен по кора на дърво.
Шепи на мъж да си свра тишината,
някой, с когото да помълчим,
моя последна пътека в гората
трябва ми - да я наричам "любим".

Малко ми стига - думи без цифри,
зона за рамо къде да подпра,
есенен цер покрит с йероглифи,
място отляво - да ги чета.


Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....