16 сент. 2006 г., 13:38

Зори 

  Поэзия
647 0 3
Зори отминали в далечно време
проблясват живи пак пред мен
игра на зъл демон, който иска да отнеме
последната утеха в призрачния ден,
когато голи сенките танцуват
във тъжен валс на черна самота
и мъртви сови със сърцето ми пируват
в устните оставили вкус на празнота.
Тогава и надеждата със вик умира,
удавена в потоп от минали зори.
Тогава и часовникът зловещ замира,
и се чуват само моите сълзи.
И там сама на пода свита
виждам слънцето за сетен път,
а бял гълъб някъде отлита
с душата ми към адовия кът.

© Тони Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??