Зори
Зори отминали в далечно време
проблясват живи пак пред мен
игра на зъл демон, който иска да отнеме
последната утеха в призрачния ден,
когато голи сенките танцуват
във тъжен валс на черна самота
и мъртви сови със сърцето ми пируват
в устните оставили вкус на празнота.
Тогава и надеждата със вик умира,
удавена в потоп от минали зори.
Тогава и часовникът зловещ замира,
и се чуват само моите сълзи.
И там сама на пода свита
виждам слънцето за сетен път,
а бял гълъб някъде отлита
с душата ми към адовия кът.
проблясват живи пак пред мен
игра на зъл демон, който иска да отнеме
последната утеха в призрачния ден,
когато голи сенките танцуват
във тъжен валс на черна самота
и мъртви сови със сърцето ми пируват
в устните оставили вкус на празнота.
Тогава и надеждата със вик умира,
удавена в потоп от минали зори.
Тогава и часовникът зловещ замира,
и се чуват само моите сълзи.
И там сама на пода свита
виждам слънцето за сетен път,
а бял гълъб някъде отлита
с душата ми към адовия кът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Всички права запазени
