16.09.2006 г., 13:38 ч.

Зори 

  Поезия
753 0 3
Зори отминали в далечно време
проблясват живи пак пред мен
игра на зъл демон, който иска да отнеме
последната утеха в призрачния ден,
когато голи сенките танцуват
във тъжен валс на черна самота
и мъртви сови със сърцето ми пируват
в устните оставили вкус на празнота.
Тогава и надеждата със вик умира,
удавена в потоп от минали зори.
Тогава и часовникът зловещ замира,
и се чуват само моите сълзи.
И там сама на пода свита
виждам слънцето за сетен път,
а бял гълъб някъде отлита
с душата ми към адовия кът.

© Тони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??