Тегли ни някой към дъното

на океан от разбити мечти,
в един свят от лъжи построен,

потънал в омраза и черни сълзи.

Върти се колелото безспирно,

но живот ли е всъщност това?

Без път и посока къде сме поели,

окаяни скитници, отхвърлени от дома?

Уморих се аз вече да чувам

изстрели, плач и безсмислени думи.

Нима трябва за себе си всеки от нас

да пази последния от своите куршуми?

От тебе остана само, човече,

изкривен образ в счупено огледало.

На илюзиите някой направи те роб.

Но време е вече за ново начало!

На върха нека гордо се възправим,

нека тишината нерушима нарушим!

И нека всички заедно, като един,

очернените пранги да строшим!