Зов
Тегли ни някой към дъното
на океан от разбити мечти,
в един свят от лъжи построен,
потънал в омраза и черни сълзи.
Върти се колелото безспирно,
но живот ли е всъщност това?
Без път и посока къде сме поели,
окаяни скитници, отхвърлени от дома?
Уморих се аз вече да чувам
изстрели, плач и безсмислени думи.
Нима трябва за себе си всеки от нас
да пази последния от своите куршуми?
От тебе остана само, човече,
изкривен образ в счупено огледало.
На илюзиите някой направи те роб.
Но време е вече за ново начало!
На върха нека гордо се възправим,
нека тишината нерушима нарушим!
И нека всички заедно, като един,
очернените пранги да строшим!
© Александър All rights reserved.
