Зов

2 нояб. 2010 г., 22:25

Поэзия » Любовная

544 0 0

Зов
Животът ни като сезоните протича,
отдавна в детството остана пролетта,
и ето, вече лятото отлита,
на портата почуква есента.
Поглеждам в огледалото и виждам.
Очите същите са с плам,
но образът ми е различен,
тук-там със ситни щрихи очертан.
До вчера нашите деца
държаха теб и мене за ръка
и като птиците през есента ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Зов

Искате да прочетете повече?

Предложения