9 мар. 2014 г., 12:10

Зов

1.1K 0 6

Проклета да е тази моя муза!

От болката в душата призована

не иска да си тръгва, а в сърцето ми

дълбае с всеки миг тя нова рана.

 

Проклета да е тази пуста болка!

Душата ми от нея изтезана,

тя като гладно куче вие и ридае.

А музата! О, тя никак не скучае.

 

Омръзна ми да викам и крещя,

омръзна ми и тайно аз да плача,

и тъй нов стих от музата осенен да напиша,

докат' сетивата ми се задушават, а не дишат!

 

А как желая да се чувствам като от опиум замаяна

и мислите свободно да прелитат,

и болката, отдавна тя да е забравена,

а сърцето и душата в страстен танц  да се преплитат!


Н.Д.

Кьолн

9.3.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Катя, пожелавам ти скоро и твоята муза да се завърне и да не те напуска повече. И нека тя е породена от нещо, което те прави щастлива.
    Санвали, болката за мен е най-голямата муза. Благодаря ти!
    ...но болката ражда стихове красиви.
    Тя ни измъчва, но и озарява.
    И след време като отмине,
    хем сме по-умни, по-щастливи,
    хем света с нещо прекрасно сме дарили...
  • И болката е муза...

    Поздрав, Надя!
  • Доколкото разбрах си в чужбина.
    Носталгията по- родината, близките и приятелите
    е непоносима болка, не я капсуловай,пиши щом това ти помага.
    Моята муза се запиля нанякъде,чакам я да се върне с надеждата
    да пиша отново.Пожелавам ти успех!
  • Благодаря ти много, Катя! И да, права си, и аз съм благодарна за музата, която ме осенява, когато ме боли. Просто болката понякога е непоносима...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...