nadista (Надя Даскалова)
23 87
9.03.2014 г., 12:10 ч.

Зов 

  Поезия » Друга
791 0 6

Проклета да е тази моя муза!

От болката в душата призована

не иска да си тръгва, а в сърцето ми

дълбае с всеки миг тя нова рана.

 

Проклета да е тази пуста болка!

Душата ми от нея изтезана,

тя като гладно куче вие и ридае.

А музата! О, тя никак не скучае.

 

Омръзна ми да викам и крещя,

омръзна ми и тайно аз да плача,

и тъй нов стих от музата осенен да напиша,

докат' сетивата ми се задушават, а не дишат!

 

А как желая да се чувствам като от опиум замаяна

и мислите свободно да прелитат,

и болката, отдавна тя да е забравена,

а сърцето и душата в страстен танц  да се преплитат!


Н.Д.

Кьолн

9.3.2014

© Надя Даскалова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Катя, пожелавам ти скоро и твоята муза да се завърне и да не те напуска повече. И нека тя е породена от нещо, което те прави щастлива.
    Санвали, болката за мен е най-голямата муза. Благодаря ти!
    ...но болката ражда стихове красиви.
    Тя ни измъчва, но и озарява.
    И след време като отмине,
    хем сме по-умни, по-щастливи,
    хем света с нещо прекрасно сме дарили...
  • И болката е муза...

    Поздрав, Надя!
  • Доколкото разбрах си в чужбина.
    Носталгията по- родината, близките и приятелите
    е непоносима болка, не я капсуловай,пиши щом това ти помага.
    Моята муза се запиля нанякъде,чакам я да се върне с надеждата
    да пиша отново.Пожелавам ти успех!
  • Благодаря ти много, Катя! И да, права си, и аз съм благодарна за музата, която ме осенява, когато ме боли. Просто болката понякога е непоносима...
  • Надя, благословена си,че музата е с теб,
    не я проклинай и не я вини...
    Ти, вслушай се в гласът и нежен,
    в сърцето си, в душата си...дори.
Предложения
: ??:??