Зов
Проклета да е тази моя муза!
От болката в душата призована
не иска да си тръгва, а в сърцето ми
дълбае с всеки миг тя нова рана.
Проклета да е тази пуста болка!
Душата ми от нея изтезана,
тя като гладно куче вие и ридае.
А музата! О, тя никак не скучае.
Омръзна ми да викам и крещя,
омръзна ми и тайно аз да плача,
и тъй нов стих от музата осенен да напиша,
докат' сетивата ми се задушават, а не дишат!
А как желая да се чувствам като от опиум замаяна
и мислите свободно да прелитат,
и болката, отдавна тя да е забравена,
а сърцето и душата в страстен танц да се преплитат!
Н.Д.
Кьолн
9.3.2014
© Надя Даскалова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
Катя, пожелавам ти скоро и твоята муза да се завърне и да не те напуска повече. И нека тя е породена от нещо, което те прави щастлива.
Санвали, болката за мен е най-голямата муза. Благодаря ти!
...но болката ражда стихове красиви.
Тя ни измъчва, но и озарява.
И след време като отмине,
хем сме по-умни, по-щастливи,
хем света с нещо прекрасно сме дарили... -
И болката е муза...
Поздрав, Надя! -
Доколкото разбрах си в чужбина.
Носталгията по- родината, близките и приятелите
е непоносима болка, не я капсуловай,пиши щом това ти помага.
Моята муза се запиля нанякъде,чакам я да се върне с надеждата
да пиша отново.Пожелавам ти успех! -
Благодаря ти много, Катя! И да, права си, и аз съм благодарна за музата, която ме осенява, когато ме боли. Просто болката понякога е непоносима...
-
Надя, благословена си,че музата е с теб,
не я проклинай и не я вини...
Ти, вслушай се в гласът и нежен,
в сърцето си, в душата си...дори.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
