Проклета да е тази моя муза!
От болката в душата призована
не иска да си тръгва, а в сърцето ми
дълбае с всеки миг тя нова рана.
Проклета да е тази пуста болка!
Душата ми от нея изтезана,
тя като гладно куче вие и ридае.
А музата! О, тя никак не скучае.
Омръзна ми да викам и крещя,
омръзна ми и тайно аз да плача,
и тъй нов стих от музата осенен да напиша,
докат' сетивата ми се задушават, а не дишат! ...