Зов
Проклета да е тази моя муза!
От болката в душата призована
не иска да си тръгва, а в сърцето ми
дълбае с всеки миг тя нова рана.
Проклета да е тази пуста болка!
Душата ми от нея изтезана,
тя като гладно куче вие и ридае.
А музата! О, тя никак не скучае.
Омръзна ми да викам и крещя,
омръзна ми и тайно аз да плача,
и тъй нов стих от музата осенен да напиша,
докат' сетивата ми се задушават, а не дишат!
А как желая да се чувствам като от опиум замаяна
и мислите свободно да прелитат,
и болката, отдавна тя да е забравена,
а сърцето и душата в страстен танц да се преплитат!
Н.Д.
Кьолн
9.3.2014
© Надя Даскалова All rights reserved.
