9 февр. 2012 г., 13:56

Зов

700 0 2

                                            Бе почти баладична
                                            стихията на нашите емоции 

                                           
                                            Сега само синя тъга струи
                                            от тези кладенчови очи 

                                           
                                            Непосилно е вече 
                                            да бъда приказен герой


                                            Не искам да ме желаеш,
                                            не мога да те искам


                                            остана само бурята
                                            и счупените ми крила


                                            Нека да изтлея сред пепелищата
                                            на последния тъжен следобед


                                            Уморих се да чакам
                                            Забравих да те обичам...


                                            А ти все още
                                            прегръщаш съня ми...


                                            Моля те... остани

 

                                                                                                 30.5.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • наситен и хубав текст



  • тегаво.
    концентрация и сила желая.
    и се извинявам
    че не съм безпристрастен читател и не виждам само думите, буквите.
    извинявам се и
    ако бъркам.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...