9 февр. 2012 г., 13:56

Зов

699 0 2

                                            Бе почти баладична
                                            стихията на нашите емоции 

                                           
                                            Сега само синя тъга струи
                                            от тези кладенчови очи 

                                           
                                            Непосилно е вече 
                                            да бъда приказен герой


                                            Не искам да ме желаеш,
                                            не мога да те искам


                                            остана само бурята
                                            и счупените ми крила


                                            Нека да изтлея сред пепелищата
                                            на последния тъжен следобед


                                            Уморих се да чакам
                                            Забравих да те обичам...


                                            А ти все още
                                            прегръщаш съня ми...


                                            Моля те... остани

 

                                                                                                 30.5.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • наситен и хубав текст



  • тегаво.
    концентрация и сила желая.
    и се извинявам
    че не съм безпристрастен читател и не виждам само думите, буквите.
    извинявам се и
    ако бъркам.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...