Бе почти баладична
                                            стихията на нашите емоции 

                                           
                                            Сега само синя тъга струи
                                            от тези кладенчови очи 

                                           
                                            Непосилно е вече 
                                            да бъда приказен герой


                                            Не искам да ме желаеш,
                                            не мога да те искам


                                            остана само бурята
                                            и счупените ми крила


                                            Нека да изтлея сред пепелищата
                                            на последния тъжен следобед


                                            Уморих се да чакам
                                            Забравих да те обичам...


                                            А ти все още
                                            прегръщаш съня ми...


                                            Моля те... остани

                                                                                                 30.5.2006г.