9 feb 2012, 13:56

Зов

Poesía » De amor

698 0 2

                                            Бе почти баладична
                                            стихията на нашите емоции


                                            Сега само синя тъга струи
                                            от тези кладенчови очи


                                            Непосилно е вече
                                            да бъда приказен герой

                                            Не искам да ме желаеш,
                                            не мога да те искам

                                            остана само бурята
                                            и счупените ми крила

                                            Нека да изтлея сред пепелищата
                                            на последния тъжен следобед

                                            Уморих се да чакам
                                            Забравих да те обичам...

                                            А ти все още
                                            прегръщаш съня ми...

                                            Моля те... остани

30.5.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lovewear (Пепър Формаджи)

наситен и хубав текст

2012-02-09T17:04:29+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

тегаво.
концентрация и сила желая.
и се извинявам
че не съм безпристрастен читател и не виждам само думите, буквите.
извинявам се и
ако бъркам.

2012-02-09T14:45:51+02:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0