9 feb 2012, 13:56

Зов

Poesía » De amor

697 0 2

                                            Бе почти баладична
                                            стихията на нашите емоции


                                            Сега само синя тъга струи
                                            от тези кладенчови очи


                                            Непосилно е вече
                                            да бъда приказен герой

                                            Не искам да ме желаеш,
                                            не мога да те искам

                                            остана само бурята
                                            и счупените ми крила

                                            Нека да изтлея сред пепелищата
                                            на последния тъжен следобед

                                            Уморих се да чакам
                                            Забравих да те обичам...

                                            А ти все още
                                            прегръщаш съня ми...

                                            Моля те... остани

30.5.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Lovewear (Пепър Формаджи)

наситен и хубав текст

2012-02-09T17:04:29+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

тегаво.
концентрация и сила желая.
и се извинявам
че не съм безпристрастен читател и не виждам само думите, буквите.
извинявам се и
ако бъркам.

2012-02-09T14:45:51+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0