Feb 9, 2012, 1:56 PM

Зов

Poetry » Love

695 0 2

                                            Бе почти баладична
                                            стихията на нашите емоции


                                            Сега само синя тъга струи
                                            от тези кладенчови очи


                                            Непосилно е вече
                                            да бъда приказен герой

                                            Не искам да ме желаеш,
                                            не мога да те искам

                                            остана само бурята
                                            и счупените ми крила

                                            Нека да изтлея сред пепелищата
                                            на последния тъжен следобед

                                            Уморих се да чакам
                                            Забравих да те обичам...

                                            А ти все още
                                            прегръщаш съня ми...

                                            Моля те... остани

30.5.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lovewear (Пепър Формаджи)

наситен и хубав текст

2012-02-09T17:04:29+02:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

тегаво.
концентрация и сила желая.
и се извинявам
че не съм безпристрастен читател и не виждам само думите, буквите.
извинявам се и
ако бъркам.

2012-02-09T14:45:51+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0