ЗОВ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ
ЗОВ ЗА ОТМЪЩЕНИЕ
Сега препускам на жребец от пламък,
кръвта във вените кипи,
сърцето ми е лед и камък,
в очите ми гневът блести.
Зад мен остана всичко скъпо.
По стар и прашен път вървя.
Отново сам във свойта мъка,
аз следвам своята съдба.
Жадувам свято отмъщение!
Наточен мечът ми гори,
със смърт ще сея провидение,
дори духът ми ще мъсти...
Палач ще бъда за последно,
с гневът ми страшен се срещнете.
За милост време не остана -
смъртта в лицето погледнете.
В очите ми гневът ужасен е,
но пламнаха безброй сълзи
сърцето каменно затупка бясно,
гробовно утрото мълчи...
Сега препускам на жребец от пламък,
кръвта във вените кипи,
сърцето ми е лед и камък,
в очите ми гневът блести.
Зад мен остана всичко скъпо.
По стар и прашен път вървя.
Отново сам във свойта мъка,
аз следвам своята съдба.
Жадувам свято отмъщение!
Наточен мечът ми гори,
със смърт ще сея провидение,
дори духът ми ще мъсти...
Палач ще бъда за последно,
с гневът ми страшен се срещнете.
За милост време не остана -
смъртта в лицето погледнете.
В очите ми гневът ужасен е,
но пламнаха безброй сълзи
сърцето каменно затупка бясно,
гробовно утрото мълчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никифор Никифоров Все права защищены
