18 дек. 2020 г., 20:27
Не исках нито скъпи телефони,
не си мечтаех даже за играчки,
дори не чувствах сладостта в бонбона –
аз малък бях, но много често плачех.
Защото мама беше все болнава
и вечно се измаряше от малко.
Аз все опитвах нещо да направя,
тя – ангел мой, ме гледаше тъй жално.
Не знаеха какво й е – с години,
дали таеше нещо във душата,
дали я някой скришом бе проклинал –
за нея непосилна бе съдбата?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация