7 февр. 2018 г., 19:17

Зовът на Вярата

742 4 5

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!

 

Кой ще стопли сиромаха
с риза, грош и къшей хляб,
и с едната обич плаха
Твой ще се нарича раб!

 

Гледай Съднико Пресвети
вълци как пасат стада,
и с нозе, от грях проклети,
мътят бистрата вода.

 

Алчният пред Теб се кръсти,
а в душата му - Мамон.
Как ли свива скверни пръсти
за лъжливия си стон?

 

Твоята вдовица бедна
с двете лепти - где е днес?
Не изчезна ли безследна
като сив подгонен пес?

 

Слез отгоре, Боже Вечни!
Правдата Си донеси!
Че в години безчовечни
зло душите покруси.

 

Скитница е добрината,
но не случва на врати.
За утехата Ти Свята
скръбна вяра зов шепти.

 

Чуй я, Боже Милостиви!
Нека върне се Христос!
И сърца, в Духа Ти живи,
да спаси от всяка злост.

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Ведрин Все права защищены

Дано Господ Бог чуе зовът на Вярата ми!

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви - Стойчо, Павлина, Петя, Влади, Ирина и Дарк Скай! Вярата е нещо твърде лично и всеки я светоусеща така, както диктува сърцето му! Моят усет се изля в този стих и се подписвам под всеки от осемте куплета! Но знам, разбира се, че отговорът е по-скъпоценен от зова!
  • Добре описана тъжната ни действителност,но и зов да слезе Христос и да спаси останалото добро!Чудесен стих,както винаги,Ясене и дано молбата ти бъде чута!!
  • Бог никога не е бил другаде освен навсякъде, всичко е любов и само илюзиите ни създават граници в света, но и те са любов и оформят нашия път от безсъзнателност към осъзнаване. Когато дълбоко осъзнах, че всички ние сме деца със своето объркване и страхове, но и със своята дълбока любов и надежда в сърцата и отделих реалността от его заблудите, егото ми спря да съди и намерих покой. Изпълвайте света със светлината на душата си и ще дойде време всички да отворят сърцата си за нея...
  • ”Скитница е добрината, но не случва на врати.”
    .....
  • Сакрална изповед!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....