7 feb 2018, 19:17

Зовът на Вярата

  Poesía » Civil
740 4 5

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!

 

Кой ще стопли сиромаха
с риза, грош и къшей хляб,
и с едната обич плаха
Твой ще се нарича раб!

 

Гледай Съднико Пресвети
вълци как пасат стада,
и с нозе, от грях проклети,
мътят бистрата вода.

 

Алчният пред Теб се кръсти,
а в душата му - Мамон.
Как ли свива скверни пръсти
за лъжливия си стон?

 

Твоята вдовица бедна
с двете лепти - где е днес?
Не изчезна ли безследна
като сив подгонен пес?

 

Слез отгоре, Боже Вечни!
Правдата Си донеси!
Че в години безчовечни
зло душите покруси.

 

Скитница е добрината,
но не случва на врати.
За утехата Ти Свята
скръбна вяра зов шепти.

 

Чуй я, Боже Милостиви!
Нека върне се Христос!
И сърца, в Духа Ти живи,
да спаси от всяка злост.

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Дано Господ Бог чуе зовът на Вярата ми!

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви - Стойчо, Павлина, Петя, Влади, Ирина и Дарк Скай! Вярата е нещо твърде лично и всеки я светоусеща така, както диктува сърцето му! Моят усет се изля в този стих и се подписвам под всеки от осемте куплета! Но знам, разбира се, че отговорът е по-скъпоценен от зова!
  • Добре описана тъжната ни действителност,но и зов да слезе Христос и да спаси останалото добро!Чудесен стих,както винаги,Ясене и дано молбата ти бъде чута!!
  • Бог никога не е бил другаде освен навсякъде, всичко е любов и само илюзиите ни създават граници в света, но и те са любов и оформят нашия път от безсъзнателност към осъзнаване. Когато дълбоко осъзнах, че всички ние сме деца със своето объркване и страхове, но и със своята дълбока любов и надежда в сърцата и отделих реалността от его заблудите, егото ми спря да съди и намерих покой. Изпълвайте света със светлината на душата си и ще дойде време всички да отворят сърцата си за нея...
  • ”Скитница е добрината, но не случва на врати.”
    .....
  • Сакрална изповед!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...