7.02.2018 г., 19:17

Зовът на Вярата

736 4 5

Слез отгоре, мили Боже!
На бедняк се преправи!
Виж тогава кой ще може
в стъпките Ти да върви!

 

Кой ще стопли сиромаха
с риза, грош и къшей хляб,
и с едната обич плаха
Твой ще се нарича раб!

 

Гледай Съднико Пресвети
вълци как пасат стада,
и с нозе, от грях проклети,
мътят бистрата вода.

 

Алчният пред Теб се кръсти,
а в душата му - Мамон.
Как ли свива скверни пръсти
за лъжливия си стон?

 

Твоята вдовица бедна
с двете лепти - где е днес?
Не изчезна ли безследна
като сив подгонен пес?

 

Слез отгоре, Боже Вечни!
Правдата Си донеси!
Че в години безчовечни
зло душите покруси.

 

Скитница е добрината,
но не случва на врати.
За утехата Ти Свята
скръбна вяра зов шепти.

 

Чуй я, Боже Милостиви!
Нека върне се Христос!
И сърца, в Духа Ти живи,
да спаси от всяка злост.

 

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Дано Господ Бог чуе зовът на Вярата ми!

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви - Стойчо, Павлина, Петя, Влади, Ирина и Дарк Скай! Вярата е нещо твърде лично и всеки я светоусеща така, както диктува сърцето му! Моят усет се изля в този стих и се подписвам под всеки от осемте куплета! Но знам, разбира се, че отговорът е по-скъпоценен от зова!
  • Добре описана тъжната ни действителност,но и зов да слезе Христос и да спаси останалото добро!Чудесен стих,както винаги,Ясене и дано молбата ти бъде чута!!
  • Бог никога не е бил другаде освен навсякъде, всичко е любов и само илюзиите ни създават граници в света, но и те са любов и оформят нашия път от безсъзнателност към осъзнаване. Когато дълбоко осъзнах, че всички ние сме деца със своето объркване и страхове, но и със своята дълбока любов и надежда в сърцата и отделих реалността от его заблудите, егото ми спря да съди и намерих покой. Изпълвайте света със светлината на душата си и ще дойде време всички да отворят сърцата си за нея...
  • ”Скитница е добрината, но не случва на врати.”
    .....
  • Сакрална изповед!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...