10 янв. 2008 г., 17:55

Звезда

724 0 4
Поисках да бъда звезда,
да стоплям с усмивка всички сърца,
да бъда идол за много души,
да подражават на мен и на моите грешки,
но вгледах се тихо дълбоко в очите -
там малко по малко изгасват мечтите
аз искам, но не мога да бъда звезда
и мойто име да изричат по света.

Много искам да бъда това,
което гледам в други лица,
с новаторство да се похваля
и всеки да ме хвали,
но това е невъзможно, сега осъзнавам -
звезда не мога да бъда на земята
звездите са по-далече и от Марс...
ние, хората сме просто фарс...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...