10.01.2008 г., 17:55

Звезда

727 0 4
Поисках да бъда звезда,
да стоплям с усмивка всички сърца,
да бъда идол за много души,
да подражават на мен и на моите грешки,
но вгледах се тихо дълбоко в очите -
там малко по малко изгасват мечтите
аз искам, но не мога да бъда звезда
и мойто име да изричат по света.

Много искам да бъда това,
което гледам в други лица,
с новаторство да се похваля
и всеки да ме хвали,
но това е невъзможно, сега осъзнавам -
звезда не мога да бъда на земята
звездите са по-далече и от Марс...
ние, хората сме просто фарс...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...