Звезда

17 янв. 2009 г., 09:36

Поэзия » Другая

668 0 2

Най-красива е и най-блестяща.
Единствена пръска неземни лъчи.
Сред другите голяма и пламтяща,
звезда в небето тихо спи.

А от прозорче скрито, заснежено,
я гледат детски мънички очи.
И от звездици малки обградена,
голямата звезда за тях блести.

В миг затрепна детското сърце.
Доиска му се да я хване с ръка.
Протегна длан към нощното небе.
Но тя е тъй високо... не успя.

Закапаха бавно невинни сълзи.
И в миг разбра сърцето на детето -
че дори и най-прекрасните звезди,
за жалост ги има само на небето...

16.01.2009

Звезда

Свързани произведения

Комментарии

Предложения