Jan 17, 2009, 9:36 AM

Звезда

  Poetry » Other
1K 0 2
Най-красива е и най-блестяща.
Единствена пръска неземни лъчи.
Сред другите голяма и пламтяща,
звезда в небето тихо спи.

А от прозорче скрито, заснежено,
я гледат детски мънички очи.
И от звездици малки обградена,
голямата звезда за тях блести.

В миг затрепна детското сърце.
Доиска му се да я хване с ръка.
Протегна длан към нощното небе.
Но тя е тъй високо... не успя.

Закапаха бавно невинни сълзи.
И в миг разбра сърцето на детето -
че дори и най-прекрасните звезди,
за жалост ги има само на небето...

16.01.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...