7 мар. 2007 г., 11:17

Звезда е моето име...

Поэзия

904 0 6

Звезда е моето име... мъртва сред вселени, мълчалива и студена. Безкрая е моята сянка, следваща тихи пътеки... на едно изгубено Сърце. Пречупена воля... защо ли днес деня гори, където молитвите гаснат, сред дъжд от искрящи лъчи. В студена роса, тънат очите, а изгрева далеч е от душата. Звезда е моето име... безмълвна в нощта... треска в тъмата... познала само самотата... на Луната утеха... и на пътника в нощта... единствен компас, а за самата себе си... от сълзи, постеля.... Днес вече Звездата не Кърви.... има само студени лъчи... ... от ясна зора. Кой иска тази звезда?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

INTI (Аматерасу )

Бог иска тази звезда,за да види себе си и свойта светлина!

2007-06-18T10:28:25+03:00
Sirius (Пламен Йовчев)

Благодаря ви за красивите думи.Благодаря ви

2007-03-07T20:05:16+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

И на мен ми хареса!
Поздрав!

2007-03-07T18:02:00+02:00
Естир (Златка Петкова)

Нека студени лъчи бъдат стоплени от нежен поглед на момиче!
Поздрави за стиха!

2007-03-07T12:40:18+02:00
velina (Велина)

Ето какво пише Фридрих:

Звезден морал

Обречена на своята съдба,
какво, звезда, за теб е мракът?
Бъди блаженна във вечността,
далеч от нейната несрета!
Огряваш над безкрайни светове,
за мъката си забравил!
Един е твоят дълг: гори!

Гори и ти, защото всеки гледа към небето и търси своята звезда! Не знаеш кога някой няма да се припознае в твоята
Браво!

2007-03-07T12:04:59+02:00