7.03.2007 г., 11:17

Звезда е моето име...

Поезия

900 0 6

Звезда е моето име... мъртва сред вселени, мълчалива и студена. Безкрая е моята сянка, следваща тихи пътеки... на едно изгубено Сърце. Пречупена воля... защо ли днес деня гори, където молитвите гаснат, сред дъжд от искрящи лъчи. В студена роса, тънат очите, а изгрева далеч е от душата. Звезда е моето име... безмълвна в нощта... треска в тъмата... познала само самотата... на Луната утеха... и на пътника в нощта... единствен компас, а за самата себе си... от сълзи, постеля.... Днес вече Звездата не Кърви.... има само студени лъчи... ... от ясна зора. Кой иска тази звезда?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

INTI (Аматерасу )

Бог иска тази звезда,за да види себе си и свойта светлина!

2007-06-18T10:28:25+03:00
Sirius (Пламен Йовчев)

Благодаря ви за красивите думи.Благодаря ви

2007-03-07T20:05:16+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

И на мен ми хареса!
Поздрав!

2007-03-07T18:02:00+02:00
Естир (Златка Петкова)

Нека студени лъчи бъдат стоплени от нежен поглед на момиче!
Поздрави за стиха!

2007-03-07T12:40:18+02:00
velina (Велина)

Ето какво пише Фридрих:

Звезден морал

Обречена на своята съдба,
какво, звезда, за теб е мракът?
Бъди блаженна във вечността,
далеч от нейната несрета!
Огряваш над безкрайни светове,
за мъката си забравил!
Един е твоят дълг: гори!

Гори и ти, защото всеки гледа към небето и търси своята звезда! Не знаеш кога някой няма да се припознае в твоята
Браво!

2007-03-07T12:04:59+02:00