Mar 7, 2007, 11:17 AM

Звезда е моето име...

Poetry

899 0 6

Звезда е моето име... мъртва сред вселени, мълчалива и студена. Безкрая е моята сянка, следваща тихи пътеки... на едно изгубено Сърце. Пречупена воля... защо ли днес деня гори, където молитвите гаснат, сред дъжд от искрящи лъчи. В студена роса, тънат очите, а изгрева далеч е от душата. Звезда е моето име... безмълвна в нощта... треска в тъмата... познала само самотата... на Луната утеха... и на пътника в нощта... единствен компас, а за самата себе си... от сълзи, постеля.... Днес вече Звездата не Кърви.... има само студени лъчи... ... от ясна зора. Кой иска тази звезда?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

INTI (Аматерасу )

Бог иска тази звезда,за да види себе си и свойта светлина!

2007-06-18T10:28:25+03:00
Sirius (Пламен Йовчев)

Благодаря ви за красивите думи.Благодаря ви

2007-03-07T20:05:16+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

И на мен ми хареса!
Поздрав!

2007-03-07T18:02:00+02:00
Естир (Златка Петкова)

Нека студени лъчи бъдат стоплени от нежен поглед на момиче!
Поздрави за стиха!

2007-03-07T12:40:18+02:00
velina (Велина)

Ето какво пише Фридрих:

Звезден морал

Обречена на своята съдба,
какво, звезда, за теб е мракът?
Бъди блаженна във вечността,
далеч от нейната несрета!
Огряваш над безкрайни светове,
за мъката си забравил!
Един е твоят дълг: гори!

Гори и ти, защото всеки гледа към небето и търси своята звезда! Не знаеш кога някой няма да се припознае в твоята
Браво!

2007-03-07T12:04:59+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0