Звезда ти беше сред звездите.

Блестеше като пълната луна.

Даряваше със топлина браздите.

И гонеше  най-гъстата слана.

В компания сред ярките комети,

без страх показа собствен лик.

Даже най-грамадните планети

трепереха пред гръмкия ти вик.

Пробиваше ти не една вълна голяма.

Морето необятно бе за теб река.

Но днес  земята стана сякаш няма

и чайките красиви напуснаха брега.

...................

Листата капят  право пред очите.

Как тъжно е, че няма  те край нас.

Днес си горе и светиш със звездите,

забит завинаги  под тяхна власт.