Звезда ти беше сред звездите.
Блестеше като пълната луна.
Даряваше със топлина браздите.
И гонеше най-гъстата слана.
В компания сред ярките комети,
без страх показа собствен лик.
Даже най-грамадните планети
трепереха пред гръмкия ти вик.
Пробиваше ти не една вълна голяма.
Морето необятно бе за теб река.
Но днес земята стана сякаш няма
и чайките красиви напуснаха брега.
...................
Листата капят право пред очите.
Как тъжно е, че няма те край нас.
Днес си горе и светиш със звездите,
забит завинаги под тяхна власт.
© Кирил Панов Всички права запазени