17 сент. 2006 г., 14:43

Звезда съм аз в нощта изгряла

1K 0 12


Lycki & Етчи & Романтик  & Moira & bobojle4e

 Етчи

-Не мога вече да си тръгна,
със теб сме свързани сега.
В едно живота ни превърна,
аз цвят съм в общата дъга.
Не искам спомен да остана,
нито болка твоя ден и нощ.
С думи, с жест ще те нахраня
и ще те стопля с нежен плащ.

 

 Lycki

-И ще докосна всяка гънка
на ласкавата ти душа,
където радост звънка,
ще ечи до краят на света.

 

 Романтик

-За теб по сто земи, ще мина
и сто прегради, ще съборя.
А, ако трябва сто години, ще те чакам,
душата и сърцето да отворя.

 

 Lycki

-Проскърцват пантите ръждиви,
отключват се врати за теб,
а пламъци край нас игриви
топят дори вековен лед.

 

 Bobojle4e

-В очите ти избликва топла нежност,
ще кажа всичко, неведнъж дори.
Ти си моят свят - красива неизбежност
и моят огън вечно с тебе ще гори.

 

 Lycki

-Аз тази нежност сътворих за тебе.
Пази я ти до сетните си дни,
че всяка нишка,ще те свързва с мене,
дори на краят на света да си!

 Moira

-Веднъж докоснала те няма да отмине.

И нека вечна да е любовта -

очквала те толкова години,
превърнала самата теб в звезда!

 

 Lycki

-Звезда съм аз в нощта изгряла.
Звезда си ти – до мен блестиш.
Вечерница над нас засмяна,
ни шушне: - Хей, защо тъжиш?
Я виж! Любовен знак ти давам -
вземи от този звезден прах,
аз пътят ти напред огрявам,
за да не тънеш вечно в мрак.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...