17.09.2006 г., 14:43

Звезда съм аз в нощта изгряла

1K 0 12


Lycki & Етчи & Романтик  & Moira & bobojle4e

 Етчи

-Не мога вече да си тръгна,
със теб сме свързани сега.
В едно живота ни превърна,
аз цвят съм в общата дъга.
Не искам спомен да остана,
нито болка твоя ден и нощ.
С думи, с жест ще те нахраня
и ще те стопля с нежен плащ.

 

 Lycki

-И ще докосна всяка гънка
на ласкавата ти душа,
където радост звънка,
ще ечи до краят на света.

 

 Романтик

-За теб по сто земи, ще мина
и сто прегради, ще съборя.
А, ако трябва сто години, ще те чакам,
душата и сърцето да отворя.

 

 Lycki

-Проскърцват пантите ръждиви,
отключват се врати за теб,
а пламъци край нас игриви
топят дори вековен лед.

 

 Bobojle4e

-В очите ти избликва топла нежност,
ще кажа всичко, неведнъж дори.
Ти си моят свят - красива неизбежност
и моят огън вечно с тебе ще гори.

 

 Lycki

-Аз тази нежност сътворих за тебе.
Пази я ти до сетните си дни,
че всяка нишка,ще те свързва с мене,
дори на краят на света да си!

 Moira

-Веднъж докоснала те няма да отмине.

И нека вечна да е любовта -

очквала те толкова години,
превърнала самата теб в звезда!

 

 Lycki

-Звезда съм аз в нощта изгряла.
Звезда си ти – до мен блестиш.
Вечерница над нас засмяна,
ни шушне: - Хей, защо тъжиш?
Я виж! Любовен знак ти давам -
вземи от този звезден прах,
аз пътят ти напред огрявам,
за да не тънеш вечно в мрак.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...