LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
17.09.2006 г., 14:43 ч.

Звезда съм аз в нощта изгряла 

  Поезия
840 0 12


Lycki & Етчи & Романтик  & Moira & bobojle4e

 Етчи

-Не мога вече да си тръгна,
със теб сме свързани сега.
В едно живота ни превърна,
аз цвят съм в общата дъга.
Не искам спомен да остана,
нито болка твоя ден и нощ.
С думи, с жест ще те нахраня
и ще те стопля с нежен плащ.

 

 Lycki

-И ще докосна всяка гънка
на ласкавата ти душа,
където радост звънка,
ще ечи до краят на света.

 

 Романтик

-За теб по сто земи, ще мина
и сто прегради, ще съборя.
А, ако трябва сто години, ще те чакам,
душата и сърцето да отворя.

 

 Lycki

-Проскърцват пантите ръждиви,
отключват се врати за теб,
а пламъци край нас игриви
топят дори вековен лед.

 

 Bobojle4e

-В очите ти избликва топла нежност,
ще кажа всичко, неведнъж дори.
Ти си моят свят - красива неизбежност
и моят огън вечно с тебе ще гори.

 

 Lycki

-Аз тази нежност сътворих за тебе.
Пази я ти до сетните си дни,
че всяка нишка,ще те свързва с мене,
дори на краят на света да си!

 Moira

-Веднъж докоснала те няма да отмине.

И нека вечна да е любовта -

очквала те толкова години,
превърнала самата теб в звезда!

 

 Lycki

-Звезда съм аз в нощта изгряла.
Звезда си ти – до мен блестиш.
Вечерница над нас засмяна,
ни шушне: - Хей, защо тъжиш?
Я виж! Любовен знак ти давам -
вземи от този звезден прах,
аз пътят ти напред огрявам,
за да не тънеш вечно в мрак.



© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??