valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
18 июл. 2021 г., 20:15

Звезден надпис 

  Поэзия
364 0 4

Зад кривата усмивка на луната,
все търся правотата на деня.
Очите големеят в светлината
да видят мойта мъничка страна.

Умората, клепачите натиска.
Събуждам спомени, веднага щом заспя.
Звездеят по небето златни истини,
че тя е най-прекрасната страна.

Луната ме завива със позлата
и ми осмисля с приказност съня.
Макар далеч, аз пак съм си в страната,
в божествената българска страна.

Пътищата дълги се скъсяват,
дори далеч, аз пак съм у дома,
а подвизи геройски съживяват
и в смисъл, ми превръщат обичта.

Светът мълчи заслушан във мечтите.
Луната, му разказва чудеса.
Трептят от обич и блестят звездите.
България - изписват с красота.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??