Звезден надпис
Зад кривата усмивка на луната,
все търся правотата на деня.
Очите големеят в светлината
да видят мойта мъничка страна.
Умората, клепачите натиска.
Събуждам спомени, веднага щом заспя.
Звездеят по небето златни истини,
че тя е най-прекрасната страна.
Луната ме завива със позлата
и ми осмисля с приказност съня.
Макар далеч, аз пак съм си в страната,
в божествената българска страна.
Пътищата дълги се скъсяват,
дори далеч, аз пак съм у дома,
а подвизи геройски съживяват
и в смисъл, ми превръщат обичта.
Светът мълчи заслушан във мечтите.
Луната, му разказва чудеса.
Трептят от обич и блестят звездите.
България - изписват с красота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
