Звезден надпис

valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469

Jul 18, 2021, 8:15 PM

Poetry

365 0 4

Зад кривата усмивка на луната,
все търся правотата на деня.
Очите големеят в светлината
да видят мойта мъничка страна.

Умората, клепачите натиска.
Събуждам спомени, веднага щом заспя.
Звездеят по небето златни истини,
че тя е най-прекрасната страна.

Луната ме завива със позлата
и ми осмисля с приказност съня.
Макар далеч, аз пак съм си в страната,
в божествената българска страна.

Пътищата дълги се скъсяват,
дори далеч, аз пак съм у дома,
а подвизи геройски съживяват
и в смисъл, ми превръщат обичта.

Светът мълчи заслушан във мечтите.
Луната, му разказва чудеса.
Трептят от обич и блестят звездите.
България - изписват с красота.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

РосиДимова (Росица Димова)

2021-07-19T21:07:07+03:00

Дори въздухът е друг у дома! Поздравления!
yotovava (Валентина Йотова)

2021-07-19T19:25:57+03:00

Няма по-красива от родината, не съжалявам, че останах тук.
valiordanov (Валентин Йорданов)

2021-07-19T19:02:17+03:00

Аз съм си в България повече от година.....
Иржи (Ирина Филипова)

2021-07-19T11:02:55+03:00

Голяма носталгия те тресе, Валентине, и това е при всеки, който е някъде!Удивително е умилението, с което говориш за Родината...