Дай ми падаща звезда,
времето стегни в юзда
и кажи кой е чул хора на русалките по мрак,
сцепил дяволския крак
и кой порой ще вдъхне на ума покой.
Ако сетива по-фини
ти поднасят странни гледки,
скитай тридесет години
и прокъсай сто подметки,
върнеш ли се, разкажи ми
за света необразим и де има любима
дивна и непрогрешима.
Носиш ли ми вест такава,
с радост тъпкал си земята,
но дали си заслужава,
даже тя да е жената
от съседното градче -
днес ще ми се обрече,
но знам и без драми -
утре с двама ще ме мами.
© Цвятко Цвятков Все права защищены