Звезден прах

Дай ми падаща звезда, 

времето стегни в юзда 

и кажи кой е чул хора на русалките по мрак, 

сцепил дяволския крак

и кой порой ще вдъхне на ума покой.

Ако сетива по-фини 

ти поднасят странни гледки,

скитай тридесет години 

и  прокъсай сто подметки, 

върнеш ли се, разкажи ми

за света необразим и де има любима

дивна и непрогрешима.

Носиш ли ми вест такава, 

с радост тъпкал си земята,

но дали си заслужава, 

даже тя да е жената

от съседното градче - 

днес ще ми се обрече, 

но знам и без драми - 

утре с двама ще ме мами.