Звезден пратеник

Кой смее да ограничава човешкия дух? Кой смее да твърди, че ние вече знаем всичко от онова, което може да бъде познато в света?

                                                                                                                  Галилео Галилей*

1. Възторг и открития

а) възторг

Ти сне небесата при нас и ни запрати сред звездите.

Отвори ни очите и дари ни с мечтата, която грей

по красотата на страната на Галилей.

Космосът красив е твоята страна.

Колумб на Космоса, ти книгата вселенска опозна.

Чрез хипотези научни и доказателства звучни

Вселената обясни и нас възвиси.

Света промени чрез ум и златни ръце.

Сътвори чудесата и видя красотата отвъд мрачно небе,

затрогваща всяко разумно човешко сърце.

Загадката за телата небесни разбули

сред мъглата невежа.

Но макар и обсипан с позорни хули,

ти не загуби копнежа,

а се опълчи срещу всичко остаряло,

тъй като сърцето ти Истината бе познало.

Ти разкри на света нова епоха

и разби остарелите научни авторитети.

Звездите при нас чрез тебе дойдоха

и възсияха ведно с искрящите комети.

Сред на знанието невежата икономия

с мисли звънтящи като лютня благозвучна.

Разума възвиси със звездна астрономия

и просвети цялата област научна.

б) открития

Познахме чрез теб непознати звезди.

И с могъщите телескопски лещи

разбрахме, че и все пак тя се върти.

Ти запали на разума светозарните свещи!

Чрез махало времето ти измери,

видя небесата космични.

И към Истината пътя намери

с наблюдения астрономични,  

които пръв извърши с телескоп

и танца на планетите съзря.

Създаде термометър и работи даже с микроскоп,

вдъхновен от на познанието светлата заря.

Пепелявите лунни отблясъци видя

и като земните планини по Луната.

Вселената внезапно по-топло възсия,

защото и те са красиви като на Земята.

Откри на Юпитер луните небесни.

Те и до днес носят ти слава.

Въртяха се в орбитите си чудесни.

Все тъй танцът им днес продължава.

В Млечния път откри невидени звезди.

Не успя да те сломи светът.

Земята доказа, че има чуден път

около Слънцето, което блести.

Твоите небесни наблюдения

доведоха до разумни разсъждения.

Земята не е център на мирозданието.

Такъв бе пътят на познанието.

Нашата планета около Слънцето танцува,

а то център е за нея и има си петна.

И нека Истината свята очите ни милува,

че с неземна красота ги ти запозна!  

2. Инквизицията

Но затуй, че на везните златарски измери

вселенската реалност най-висока,

врагът те с доктрини замери,

че тя от каноните бе тъй по-дълбока.

Догми остарели срина на пух и прах!

И бе обвинен в мисъл еретична.

Папите всяваха в хиляди учени страх,

но ти смело защити науката космична.

Дръзновено се опълчи срещу невежите доктрини смешни.

Ученията ти бяха различни от библейското слово.

И напук на всички авторитети и духовни пастири грешни

разкри за съзнанието познанието ново.

С Юпитеровите четири луни

догмите църковни възпламени.

Защити реалността и тежко си плати,

но знай, че умовете ни ти възвиси!

Църквата откритията ти опетни,

а ти света ни промени!

На Слънцето в петната взря се смело,

но Църквата отрече светлото ти дело.

Възжелаха да видят твоето падение

те, следовниците на Христовото учение.

Хвърлиха се върху ти свирепо и гладно,

но ти оцеля сред бури Христови.

Макар да скверниха ума ти злобно и жадно,

беше веч открил звездите нови.

С Инквизицията лице срещу лице ти се изправи.

Прозря правия разум със свойто сърце.

Невидимото видимо за нас направи

и оцеля сред злобните човешки нрави.

От Църквата твоя ум понечиха да осквернят,

начело с папата диктатор.

Не мъртъв, а жив искаха да те пленят.

И не трогнаха се от думите на смелия оратор.

Наука и Църква се сблъскаха там.

Папата срещу един еретик.

Сблъсък за огромен на човечеството срам,

който осъди виделия небесния светлик.

Ефектът върху света научен

важен бе за папския ламтеж.

Заплашван с мъчения, ти бе подучен

и принуден от Истината да се отречеш.

Пожелаха да те видят обгърнат в мълчание.

Забраниха твоите книги.

Затвориха те в непоносимо страдание

и знанието оковаха с вериги.

Религиозната власт, подплатена със слава,

рушеше светата ти небесна държава.

Не разбра тя, че светило си за всички учени смели,

почитащи Истините на небесните светли предели.

Забраниха ти да мислиш писмено и устно

за въртенето на Земята изкусно.

А мисълта ти и днес като светило грей,

човек велик бе Галилео Галилей!

Чужди на Христовите мирни намерения,

потъпкаха твоя труд и всяха в сърцето ти смут.

Не разбраха научните светли копнения,

оставиха те сам сред тъмничния студ.

В подземия тъмни бе пратен.

Там вечна е нощ,

сред уреди за мъчения и никакъв изход обратен.

Страх ги бе от ума ти с вселенска мощ.

И всичко затуй, че арогантната църковна нехайност

не щеше да повярва дори,

че не сме център на вселенската безкрайност.

И ти, Галилео, не дочака веч свободните зори!

О, унищожители на светли открития и вдъхновени мечти,

защо не прозряхте Истината, че все пак тя се върти?

Вий, вечно преяли духовници, слепи за истинско познание,

въпреки лицемерното ваше разкаяние и упование

в Светото писание, не заслужавате милост или признание,

тъй като НИЩО не изкупва невинно човешко страдание!

Земята се движи и върти денонощно около нашето Слънце разкошно!

3. Доживотен затвор, бащинска скръб и трагедията на ослепяването

Галилей страдаше в затвора домашен!

Уви, участта зла дебне светлите герои!

Но туй не сломи гения прекрасен.

Сътвори той “Беседите” свои.

Ала мъката тепърва предстоеше.

В сърцето ти зейна рана дълбока.

Устата ти нейното име мълвеше,

Мария Челесте, дъще звездоока!

Обрече се тя на самота и условия тежки.

Млада още в манастира отиде студен.

Тъй зарад Христа лиши се от живота човешки.

Умът и християнски бе обременен.

Дизентерия зла живота й погуби.

И в бащина старческа мъка

изпадна човекът, що всичко загуби,

сломен от тежка разлъка.

Галилей, каква съдба? Коварна и зла!

Сякаш с папата се бе сдружила сама.

Зарад тебе ний се вгледахме в звездите,

а загуби ти светлика си в очите.

Ослепя, следвайки научните мечти.

Взора ти прихлупи мрак.

Нашите очи слепи бяха за блестящите звезди,

които не успя да зърнеш пак.

Изгуби зрението си за деня и за нощта,

тъй като в природата красива всичко ти видя.

Обичаше слънчевата топлина небесна

да усещаш върху своето лице.

И бдя

с отворено сърце за светлина чудесна,

която вече нивга не видя.

4. Финален апотеоз

Рухнаха всички свободни мечти,

но не отказа се ти от научно познание.

Залутан из светли звезди,

в него намери последно упование

Чрез теб в мрачината дълбока,

провидяхме планети сияйни.

Възвиси ни ти сред красотата висока

на вселенските дебри незнайни.

Преодоля завистта и клеветите

и възвиси човека сред звездите.

За теб човечеството още песни пей,

възкачено на небето забранено, Галилей!

И въпреки суеверията глупешки

твоето свято име вечно ще грей.

Ще ни води в прогреса човешки

звездният пратеник Галилео Галилей!

• Калинков, М. “Галилей”, издателство ”Наука и изкуство”, София, 1965г.