6 мая 2007 г., 20:23

Звезди

685 0 6
                                                       Колко много звезди са събрани
                                                       върху тихото сиво небе,
                                                       колко много съдби разпиляни,
                                                       наблюдават за сетен път те.


                                                       Нейде там - в небосвода безкраен,
                                                       е стаена и мойта звезда,
                                                       щом се радвам, по-ярко блещука,
                                                       щом съм тъжна, угасва и тя.


                                                       Нека, нека се раждат и нови,
                                                       по-сияйни, по-ярки звезди,
                                                       те дълбоко във себе си носят
                                                       толкоз много човешки съдби!
                                                                                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...