6.05.2007 г., 20:23

Звезди

682 0 6
                                                       Колко много звезди са събрани
                                                       върху тихото сиво небе,
                                                       колко много съдби разпиляни,
                                                       наблюдават за сетен път те.


                                                       Нейде там - в небосвода безкраен,
                                                       е стаена и мойта звезда,
                                                       щом се радвам, по-ярко блещука,
                                                       щом съм тъжна, угасва и тя.


                                                       Нека, нека се раждат и нови,
                                                       по-сияйни, по-ярки звезди,
                                                       те дълбоко във себе си носят
                                                       толкоз много човешки съдби!
                                                                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...