Звезди
върху тихото сиво небе,
колко много съдби разпиляни,
наблюдават за сетен път те.
Нейде там - в небосвода безкраен,
е стаена и мойта звезда,
щом се радвам, по-ярко блещука,
щом съм тъжна, угасва и тя.
Нека, нека се раждат и нови,
по-сияйни, по-ярки звезди,
те дълбоко във себе си носят
толкоз много човешки съдби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
