Звезди по пладне
Требе да от,одим бръже у пойето!
Некакве билкаре дадоа ни лек.
Трънье за магаре тражим язе,клета!
Мъж ми па е болен.Треска го тресе!
Рекоа ми:-Харно,булка,че го вардиш!
Он ти е другаро,он ти е срама.
Сека заран чаец с трънье,че му вариш.
И че стая бодър - ка у младостта!
Еле,на пойето - пек и люта жега...
Треволяк и трънье - има колко щеш.
Сал по-чисто биле требе да набера.
Сите тука фъргат - и боклук,и леш!
Канавка не видвам.Все са ламарини!
Пустите мераци - да реват с коли!
Колко гробно време турат да ги сбират...
А отзгоре мигат - ситните звезди.
Ем бера,ем гледам.Секаш,че ме викат!
Ех,какво пукливо времето доде!
Да не беш
е тая селска орисия,
щех да се пилея - негде на море!
Сещам се за моя и ми става криво...
Се болнав и сприхав,нема угода.
Белким таа билка манко да го дигне!
Нямам веке сили - работа,деца...
Бре,че се убодох!Ка ли ще я вара?
Ако пак се мръщи,ще замахна яз!
Като бито куче има да пролайва...
Сичките болежки ша търчат пред нас!
Доста съм мечтала.Хай да са прибирам!
Я,овчар наблизу,вече запладни.
Жадно ми е,гладно,пусто и трънливо...
Пред очи,от жега - гонат са звезди!
Забележка - жежка:
Туй писмо надиплих
в счупените ритли.
Гледам да го пратя
покрай зарзаватя -
в кошница от село...
Пусто опустело!
Сакам смех да ручам.
Те ви моя случай!
С поздрави сърдечни :
булката на Жечко
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите »
17 место
Свързани произведения
Комментарии
-
Много хубаво ми стана, толкова е разтоварващо! Давам ти глас!
-
Благодаря за високата оценка,Мария!Понякога вдъхновението изважда от нас неподозирани находки.
-
С тава стихотворение, Марго, ми доказа, че можеш всичко да пишеш и то така, че и на смях да го удариш!
Браво ти, булка Жечковице!👏♥️😍 -
Благодаря Ви!Радвам се,че съм Ви подарила усмивки и повод за размисъл!
-
Оригинален подход към темата!☺
-
Сега взимам твоя глас и го давам пак на теб! Благодаря ти за усмивката, и за хубавото стихотворение, което си е баш по темата
"Канавка не видвам.Все са ламарини!
Пустите мераци - да реват с коли!
Колко гробно време турат да ги сбират...
А отзгоре мигат - ситните звезди." Успех, Марги! -
Така ме развесели, че още се смея
-
Е, буля Жечковице, сполай ти! Толку са хилих, та ми завидеа у село:
— “Глей кво са а заилила, гаче ли сичко ѝ е наред."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
