Звезди по пладне
Требе да от,одим бръже у пойето!
Некакве билкаре дадоа ни лек.
Трънье за магаре тражим язе,клета!
Мъж ми па е болен.Треска го тресе!
Рекоа ми:-Харно,булка,че го вардиш!
Он ти е другаро,он ти е срама.
Сека заран чаец с трънье,че му вариш.
И че стая бодър - ка у младостта!
Еле,на пойето - пек и люта жега...
Треволяк и трънье - има колко щеш.
Сал по-чисто биле требе да набера.
Сите тука фъргат - и боклук,и леш!
Канавка не видвам.Все са ламарини!
Пустите мераци - да реват с коли!
Колко гробно време турат да ги сбират...
А отзгоре мигат - ситните звезди.
Ем бера,ем гледам.Секаш,че ме викат!
Ех,какво пукливо времето доде!
Да не беш
е тая селска орисия,
щех да се пилея - негде на море!
Сещам се за моя и ми става криво...
Се болнав и сприхав,нема угода.
Белким таа билка манко да го дигне!
Нямам веке сили - работа,деца...
Бре,че се убодох!Ка ли ще я вара?
Ако пак се мръщи,ще замахна яз!
Като бито куче има да пролайва...
Сичките болежки ша търчат пред нас!
Доста съм мечтала.Хай да са прибирам!
Я,овчар наблизу,вече запладни.
Жадно ми е,гладно,пусто и трънливо...
Пред очи,от жега - гонат са звезди!
Забележка - жежка:
Туй писмо надиплих
в счупените ритли.
Гледам да го пратя
покрай зарзаватя -
в кошница от село...
Пусто опустело!
Сакам смех да ручам.
Те ви моя случай!
С поздрави сърдечни :
булката на Жечко
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
