24 дек. 2007 г., 22:21
Звезди се срутиха,
заваляха сълзи,
луната заплака на нашата песен,
разбиваха се пътища,
присмиваха се мечти,
а светът ставаше за мен все по-тесен...
Кръстопъти се сринаха,
припадаха скали,
а небето гледаше ни сърдито,
думите си заминаха,
с тях тръгна си ти...
Как го допуснах, все още се питам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация