Звездичка
Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна,
/как липсата жестока да простя/.
Не съм пораснала. Та аз съм рана.
Огромна като облак съм сълза.
Но няма да заплача. Обещавам!
Стихията сама ще задържа.
Че пусна ли я... с нея ще удавя
доброто в мен разцъфнало в нощта.
Смирена ще повтарям. "Аз обичам!
И вярвам, ти ми даваш светлина.
Какво че ми горчи... не го отричам,
щом в болката живее любовта.
Онази, най-голямата, дарена
на майките, приели гореста.
На Бог обрекли рожбите безценни,
със поглед към небето. До смъртта."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
