Звездицо моя

Мила звездичке, покажи ми пътя,
покажи ми пътя към любовта
до запотения прозорец стоя така
ръце в него впила
стоя, а навън града тъне в тъмнина.
              
Звездичке моя,
не мога да заспя-
искам да почувствам, какво е любовта
докажи ми, че тя съществува.

Болка и тъга, нима това е тя?!
Полет на птица-нека да полетя
леко над града да се понеса.

Звездицо, хвани ме за ръка
и нека да полетим сега
да видя как обича света.

Забави, ето обичат се двама,
а сега намали-каква любовна драма
тук вече спри, любовта я няма.

Ухание на цветя, нима това е любовта?!
Красива и дълбока градина
нека до нея да се докосна,
нека прашеца да се понесе по вятъра,
и нека той да докаже на света, че любовта съществува!