19 jul 2006, 23:54

Звездицо моя

  Poesía
743 0 0

Мила звездичке, покажи ми пътя,
покажи ми пътя към любовта
до запотения прозорец стоя така
ръце в него впила
стоя, а навън града тъне в тъмнина.
              
Звездичке моя,
не мога да заспя-
искам да почувствам, какво е любовта
докажи ми, че тя съществува.

Болка и тъга, нима това е тя?!
Полет на птица-нека да полетя
леко над града да се понеса.

Звездицо, хвани ме за ръка
и нека да полетим сега
да видя как обича света.

Забави, ето обичат се двама,
а сега намали-каква любовна драма
тук вече спри, любовта я няма.

Ухание на цветя, нима това е любовта?!
Красива и дълбока градина
нека до нея да се докосна,
нека прашеца да се понесе по вятъра,
и нека той да докаже на света, че любовта съществува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...