Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
23 мар. 2020 г., 15:15  

Звездочело 

  Поэзия » Другая
501 4 9

Починете си, мои стремежи побъркани,
напоете конете,  срешете  им гривите.
Разплетете на пътя кълбото от объркано,
че животът е плевел -  поникнал сред нивите.

 

Не унивайте мои добри петолиния,
рой звезди ще сваля - на местото на нотите
Хоризонтът  - река. Щом мечтата премине я,
няма вечно да бъдат все нулеви котите.

 

Непосилно е, тежко, без стихове времето,
аз ще пиша и пея, без глас - за унилите.
А коне звездочели, с Луната на стремето,
ще ви чакат в съня...И пазете си силите!

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??