Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
23.03.2020 г., 15:15 ч.  

Звездочело 

  Поезия » Друга
502 4 9

Починете си, мои стремежи побъркани,
напоете конете,  срешете  им гривите.
Разплетете на пътя кълбото от объркано,
че животът е плевел -  поникнал сред нивите.

 

Не унивайте мои добри петолиния,
рой звезди ще сваля - на местото на нотите
Хоризонтът  - река. Щом мечтата премине я,
няма вечно да бъдат все нулеви котите.

 

Непосилно е, тежко, без стихове времето,
аз ще пиша и пея, без глас - за унилите.
А коне звездочели, с Луната на стремето,
ще ви чакат в съня...И пазете си силите!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??