3 июл. 2010 г., 10:39

Звездолика 

  Поэзия
1381 0 9

 

Там, на морския бряг -

боса,

с вятър в косите

се завръщам

към отминал живот,

а край дюните

пясъчни

откривам следите

на една

разпиляна любов.

Там е моята истина -

във шума на вълните

и във летния звездопад -

изживяна магия

милва още душите ни,

потреперили

в нощния хлад.

Бризът нежно отвява

всеки блясък

в очите,

а вълните напяват,

напяват...

Звездолика съм,

пия глътки небе,

а тъгата 

в морето

се дави...

 

 

 

 

 

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??