Там, на морския бряг -
боса,
с вятър в косите
се завръщам
към отминал живот,
а край дюните
пясъчни
откривам следите
на една
разпиляна любов.
Там е моята истина -
във шума на вълните
и във летния звездопад -
изживяна магия
милва още душите ни,
потреперили
в нощния хлад.
Бризът нежно отвява
всеки блясък
в очите,
а вълните напяват,
напяват...
Звездолика съм,
пия глътки небе,
а тъгата
в морето
се дави...
© Яна Вълчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!