Звездолика
Там, на морския бряг -
боса,
с вятър в косите
се завръщам
към отминал живот,
а край дюните
пясъчни
откривам следите
на една
разпиляна любов.
Там е моята истина -
във шума на вълните
и във летния звездопад -
изживяна магия
милва още душите ни,
потреперили
в нощния хлад.
Бризът нежно отвява
всеки блясък
в очите,
а вълните напяват,
напяват...
Звездолика съм,
пия глътки небе,
а тъгата
в морето
се дави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Вълчева Всички права запазени
!
