Пристанища, клетки, лъжи, суета
и тръпнеща тревога, неприета.
А някъде отвъд е копиран светът,
който вечно в мечтите ще свети.
Разливат се невидими пространства
и пречупват във вакуум времето.
Всяка скрита тъга е прозрачна.
Тежи на предопределеното бремето.
Разпада се и смисълът на атоми
разпръснати от взривовете вечни.
Предречени са тленните пулсации -
потъват в безкрая на тъмните бездни. ...